Един от четирите приоритета на българското председателство на Съвета на ЕС, което започна през януари 2018 г., е бъдещето на Европа и младите хора. Парадоксално е, обаче, че България по-скоро има опит в това да мотивира младите хора да търсят бъдеще другаде и да не се завръщат у дома.

Според последните анализи на ООН, България е с най-бързо свиващото се население в света – очаква се до 2050 г. то да намалее с 23%. Това е жалко, но не и изненадващо. България не само е първа по смъртност в ЕС, но и броят на ражданията в страната продължава да спада.

Има и паралелна сюжетна линия. Неотдавна изследователи от Българската академия на науките предупредиха, че повече българи работят в чужбина, отколкото в България. Ако говорим с цифри – 2,5 милиона работят извън граница, а 2,2 милиона работят в страната. В допълнение, 17% от завършилите гимназия в България избират да продължат образованието си в чужбина. Вероятно и те ще останат там.

Много от българите, живеещи далеч от родината, са придобили чуждо гражданство. Всъщност, много от моите приятели, които напуснаха България, за да учат другаде навремето, не само вече имат чужди паспорти, но и решиха децата им да не кандидатстват за българско гражданство. Проучване на общественото мнение, което проведох в Туитър, потвърди, че българите са склонни да се откажат от гражданството си, особено ако придобият „привлекателен“ чужд паспорт (Виж Фигура 1).

 

Фигура 1:  Анкетата показва, че прагматиката води пред национализма.

 

Защо българите бягат?

Сигурна съм, че през 1990-те и 2000-те години българите са били предимно мотивирани от по-добрата кариерна перспектива и по-адекватното образование зад граница. Например, аз напуснах България, когато бях на 18, за да следвам в САЩ, тъй като бях убедена, че американските университети насърчават критично, независимо мислене и креативност – ценности в рязък контраст с пост-комунистическата образователна философия, която все още се изповядва на много места в България.

Вярвам, също така, че много хора, напуснали страната, са си мислели, че решението им е временно.

И все пак, кога „временното решение“ е станало „постоянно“?

Много от моите приятели се опитаха да се завърнат у дома, след като завършиха образованието си и натрупаха опит в чужбина. Повечето от тях напуснаха България 2-3 години след „завръщането“ си. Когато ги попитах каква е основната причина за този избор, най-честият отговор беше: „Средата е нездрава“.

В действителност, България не предлага много. Както вече подчертах в моята статия „Българското председателство на Съвета на ЕС – хубави ли са новите дрехи на царя?“, серия от некомпетентни правителства докара страната до национална катастрофа – слабата икономика, мега корупцията, намаляващите преки чужди инвестиции и липсата на върховенство на закона са само част от предизвикателствата пред държавата.

Доклади, които излязоха след като публикувах статията си, внасят още яснота по темата. Например, според статия на МВФ от януари 2018 г., България има най-големия сив сектор в ЕС като дял от икономиката  – 29,2% от икономиката на България. В същото време, според Индекса на качеството на живот (Quality of Life Index 2018), българите имат най-ниския жизнен стандарт в ЕС.

 

Липса на стратегия за младите хора

Разбира се, ако разгледаме по-отблизо „картината“, ще забележим нещо още по-тревожно – България няма адекватна стратегия за образоване и насърчаване на младите хора. Бърз преглед на последните тестови резултати на PISA (Program for International Student Assessment) показва, че българските ученици са се представили чувствително под средното ниво за държави-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (на която България даже не е член!) във всички категории – естествени науки, математика, четене и др. България е на предпоследно място в ЕС по степен на владеене на чужди езици според Евростат. Освен това, България е на предпоследно място в ЕС и според Индекса DESI (Digital Economy and Society Index) – данни, които показват, че повечето българи нямат базисни цифрови умения и че в България няма дигитална инфраструктура.

Обезпокоително е също така, че според Евростат, България е една от страните-членки на ЕС, които инвестират най-малко в научно-изследователска дейност като процент от БВП. Статистика на ЮНЕСКО илюстрира, че в България съотношението между изследователи и жители е сравнително ниско – даже и Румъния е пред нас според този показател (Виж Фигура 2).

 

Фигура 2: Съотношение между изследователи и жители в страните-членки на ЕС; Източник: База данни на ЮНЕСКО.

 

Ако решите да се занимавате с предприемачество и/или да внедрявате нови идеи, може да се сблъскате със серия проблеми, включително и експроприация. Международният Индекс на правото на собственост (International Property Rights Index) поставя България на 85-то място в света заради неуважението на правото на частна собственост. В последния си доклад, the World Justice Project, който измерва върховенството на закона в 113 страни, класира България на 55-то място след страни като Ботсвана, Тринидад и Тобаго и Монголия. Има редица висящи дела срещу България за нарушаване на правата на чуждестранните инвеститори пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка (ICSID). В допълнение, България е лидер по губене на дела в Съда в Страсбург – 103 от 588-те дела, които е загубила от 1992 г. насам, са свързани с нарушения на фундаменталното право на частна собственост. Нищо чудно, че Глобалният индекс на предприемачеството, който измерва „здравето“ на предприемаческата среда в 139 страни, класира България 69-та след Казахстан, Мароко, Македония и др.

Излишно е да казвам, че България има едно от най-високите нива на младежка безработица в ЕС. Също така е много трудно квалифицирани млади хора да намерят работа в държавния сектор – страната редовно се тресе от скандали за назначения по шуробаджанашка линия.  Например, преди няколко години се оказа, че директорът на държавен фонд не само няма висше образование, но е представила фалшива диплома, когато е кандидатствала (КалинкаГейт). Скандалът беше разкрит от журналисти значително по-късно.

Не на последно място, държавните институции обикновено са враждебни към младите българи, образовани в чужбина. Лично се изненадах, че въпреки че един от ключовите приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС е бъдещето на младите хора, правителството на България умишлено е отказало да си взаимодейства със сдружения на млади утвърдени български специалисти  в чужбина, за да подготви дневния ред по този „приоритет“.

 

Необходимостта от драстични промени

Ясно е, че ролята, в която България се е озовала – да определя дневния ред за бъдещето на младите хора в Европа – не й отива. За съжаление, както предишните правителства, настоящото е късогледо и фокусирано върху собствените си проблеми. Всяка седмица, едва ли не, избухва поредният корупционен скандал. Да не говорим, че бърз преглед на квалификациите на министрите в кабинета, или по-скоро на липсата на такива, действа обезкуражително на всеки, който вярва в стойността на образованието и в меритокрацията. Имаме нужда от драстични промени, но докато се събудим, може и да стане късно.

#eu2018bg #stopBulgarianmafia

===========================================================================

Следвайте ме в Twitter @radosveta_vass

Следвайте ме в Youtube: https://www.youtube.com/c/RadosvetaVassileva

Следвайте моя блог radosvetavassileva.blog