Престъпното корпоративно рейдърство и правният нихилизъм са явления, които се свързват с Русия. За съжаление, незаконното превземане на частен бизнес, както и селективното наказателно преследване, са често срещани в някои държави-членки на ЕС като България. Разбира се, България, която в момента е председател на Съвета на ЕС, не е типичната „новодошла“ страна. За разлика от другите бивши комунистически държави в Източна Европа, които бяха приети в ЕС, България не преживя революция. Българският комунистически режим падна под натиска на собствената си тежест – едно крило на всемогъщата комунистическа партия организира комплот срещу другото. И това обуслови тъжния ход на прехода.
Политическата „фасадата“ на България беше „реновирана“, за да изглежда „демократична“ за западните наблюдатели, но комунистическият „естаблишмънт“ остана във всички сектори на управлението. Не само България проведе козметични, откъслечни реформи в ключови институции и законодателни области, но и тези, които бяха приближени на режима, запазиха лостовете си на влияние. Например, не изглежда случайно, че нашият министър-председател Борисов е бил личен бодигард на Живков.
В доклад от септември 2017 г., Съветът на Европа изрази загриженост, че разделението на властите в България е застрашено и че независимостта на съдебната власт не е гарантирана. В изявление от 2016 г., Председателят на Венецианската комисия критикува съветския модел на прокуратурата на България, който, според думите му, превръща институцията в „източник на корупция и изнудване и създава възможности за използването й за политически цели“.
Тези „възможности“ се експлоатират безсрамно от 1989 г. насам. Европейският съд по правата на човека, например, е осъждал България многократно заради вертикалната структура на прокуратурата в България, необяснимо неефективните разследвания и отказа на достъп до съд. Утвърдени демокрации като Великобритания и Германия традиционно отхвърлят искания за екстрадиция от България на основание, че Главният прокурор на България разполага с безконтролна власт и действа безнаказано.
През последните години, обаче, проблемът се задълбочи. Казусът Корпоративна търговска банка (КТБ) – четвъртата по големина банка по активи в страната, която беше безмилостно атакувана от българската прокуратура през юни 2014 г., е класически пример за престъпно корпоративно рейдърство и селективно наказателно преследване, чийто мащаб може да съперничи на големи руски скандали като този, описан от Бил Браудър в книгата му „Заповед за арест“. Не е изненадващо, че случаят КТБ ескалира в жалба по американския закон „Магнитски“, за който самият Браудър е лобирал. Както е добре известно, жалбата номинира за санкции Главния прокурор Сотир Цацаров и депутата Делян Пеевски. Жалбата е подкрепена от Центъра за глобална ангажираност на известния политик, дипломат и защитник на човешките права Бил Ричардсън.
Фактите по казуса напомнят сценарий на филм ноар. На 13 юни 2014 г., прокуратурата нахлу в офиси на КТБ под фалшив претекст, че разследва заговор за убийство срещу Пеевски, организиран от мажоритарния акционер на банката (баща ми) Цветан Василев. Рейдът беше показан на живо по телевизията и широко отразен в медиите на Пеевски. Тези събития предизвикаха търсената паника у вложителите. На 18 юни 2014 г., Главният прокурор заяви, че е допуснал грешка, но беше твърде късно, тъй като 20% от активите на банката бяха изтеглени за четири дни – натиск, на който нито една банка не може да издържи. БНБ отказа да предостави ликвидна помощ, отхвърли спасителен план на акционерите и пое контрол над банката.
Крайната цел на рейдърската атака беше да позволи на дружества, свързани с организаторите на атаката, да разграбят активите на КТБ. За да се улесни овладяването на активите, БНБ изкуствено постави КТБ в несъстоятелност въз основа на оценки на активи, базирани на неприемлива методология, която се пази в тайна до ден днешен. Освен това, правителството промени законодателството няколко пъти, за да откликне на нуждите на рейдърите. Междувременно, за да затвори устата на мажоритарния акционер, прокуратурата изфабрикува нови обвинения срещу него и други невинни хора. Реално от 2014 г. насам, тя промени обвинението няколко пъти. Последният креативен порив, който беше внесен в съда през 2017 г., е обвинение в ръководене на организирана престъпна група, целяща кражба на активите на банката – теза, която „странно“ противоречи на реалността, че активите са в ръцете на тези, които организираха рейдърската атака срещу КТБ.
Престъпното корпоративно рейдърство със сигурност е белег на липсата на върховенство на закона и неуважението към демократичните ценности. Освен това, експертите са единодушни, че представлява сериозна заплаха за икономиката и ПЧИ. Ето защо, не е учудващо, че България има най-нисък БВП на глава от населението в ЕС и че ПЧИ постоянно намаляват от 2007 г. насам. Корпоративното рейдърство и селективното наказателно преследване оказват влияние и върху публичния имидж на държавните институции – според анкета на общественото мнение от декември 2017 г., 67,1% от българите нямат доверие в правителството, а 80,7% не вярват в правосъдната система.
В крайна сметка, трябва да преценим дали тази руска практика е приемлива в ЕС и дали не е време за основни реформи в България. Наскоро, след като Индексът за възприятие на корупцията на Трансперънси Интернешънъл потвърди, че България е най-корумпираната държава-членка на ЕС за пореден път, президентът на България Румен Радев помоли публично премиера Борисов да оповести връзките си с Пеевски. Той също така заяви, че България трябва най-сетне да се справи с корупцията.
Това е доста скромно начало на борба с корупцията. Дали ще доведе до истинска промяна?
Ако темата КТБ ви вълнува, може да прочетете и тези статии:
Ако считате, че случващото се в България е неприемливо, може да разпишете петицията в подкрепа на жалбата по “Магнитски” тук.
=============================================================================
Следвайте ме в Twitter: @Radosveta_vass
Следвайте ме в YouTube: https://www.youtube.com/c/RadosvetaVassileva
Personal Blog of Dr. Radosveta Vassileva 
One thought on “Престъпно корпоративно рейдърство – що е то?”
Comments are closed