Министерство на финансите или Министерство на истината?

Когато известният професор по конституционно право Wojciech Sadurski публикува книгата си Poland’s Constitutional Breakdown (Конституционният разпад на Полша), полското правителство го обвини в клевета. В научните среди се коментираше, че реакцията на полското правителство показва безсилие и служи като поредното доказателство, че демокрацията в Полша боледува. Малко по-късно полското правителство нападна докторанти от Университета в Краков, които се бяха осмелили да напишат критичен коментар относно проекта за нов наказателен кодекс на Полша. Порица ги, че разпространявали невярна информация. По принцип, характерно за авторитарните режими е да заклеймяват експертното мнение, което не пасва на партийната линия.

В този план, бих искала да коментирам прессъобщение на Министерство на финансите, публикувано в петък вечерта (23.08.2019 г.), което е посветено на моя личен блог. Самият факт, че се отделя такова внимание на личен блог в петък вечер от държавна институция, говори за паника и немощ. Съдържанието на съобщението заслужава анализ, тъй като ясно показва, че съответната институция съвместява две функции – Министерство на финансите и Министерство на истината. Истината, която им харесва и която им е удобна.

Фигура 1: Прессъобщение, което е посветено на личния ми блог

В съответното съобщение се оповестява, че твърдения, публикувани на моя блог, са “плод на спекулация” от страна на Цветан Василев и Радосвета Василева. Подозирам, че Министерство на финансите визира поста ми “Liar, Liar, Pants on Fire! How Bulgaria Deliberately Misinformed the General Public about the Outcome in ICSID Case No. ARB/15/43 (SGRF v Bulgaria)”, който беше отразен от български медии. Използвам случая да им благодаря за смелостта.

Малко факти

В статията, която е скандализирала Министерство на финансите (и на истината), правя преглед на процедурните правила и практиката на ICSID като се позовавам и на научна литература. Статията е на английски, тъй като аудиторията на блога ми се състои предимно от чужденци и българи, които живеят в чужбина. В резюме на български, става въпрос за следното:

  • По правилата на ICSID, няма възможност страна да оттегли иска си (withdrawal of a claim). Има възможност да се подаде молба за прекратяване на процедурата (discontinuance of proceedings).
  • Ако една от страните подаде такава молба, трибуналът издава Заповед за прекратяване (Discontinuance order), която се оповестява на сайта на ICSID. В такива случаи трибуналът не се произнася относно разходите. Ищецът не губи възможността да подаде нов иск в ICSID или на друго място.
  • Ако две от страните подадат обща молба за прекратяване, има две опции – да помолят трибунала да издаде Заповед за прекратяване (Discontinuance order) или да оформи споразумението им като Арбитражно решение (Award). В първия случай, делото се обявява за приключило на база на Заповедта за прекатяване. Отново няма произнасяне относно разходите. Ищецът не губи възможността да предяви претенциите си в ICSID или на друго място. 
  • В случай че страните искат споразумението им да се оформи като Арбитражно решение, могат да се споразумеят за разходите сами или да помолят трибунала да се произнесе относно тях.
  • В ICSID не съществува практика разходите по делото да се плащат от този, който го е загубил. Това е характерно за българския съд. Независимо от резултата, разходите обикновено се разпределят между двете страни – основните принципи, на база на които това става, са описани в литературата. Който се вълнува, може да се информира тук.
  • Учени, които са изследвали случаите, в които страните са молили за прекратяване, са установили, че отново става въпрос за споразумение. Като част от споразумението, страните са се разбрали да прекратят производството.

Както е видимо по процедурните детайли на сайта на ICSID относно SGRF v Bulgaria (Фигура 2), трибуналът не е издавал Заповед за прекратяване. След като се твърди, че SGRF е оттеглил претенциите си и след като има Арбитражно решение, единственият възможен вариант е да има споразумение, което е оформено като Арбитражно решение. Като част от това споразумение, може ищецът да е обещал да не предявява претенциите си на друго място. 

Фигура 2: Процедура по делото SGRF v Bulgaria на сайта на ICSID

Безсилието прозира

В нелепото си прессъобщение, Министерство на финансите (и на истината) се опитва да убеди българската общественост, че процедурните правила на ICSID не са приложими спрямо делото SGRF v Bulgaria. Миналата седмица същата институция обяви публично, че хем искът бил оттеглен, хем трибуналът обявил претенциите на ищеца като неоснователни – взаимноизключващи се твърдения. Ако иск е оттеглен, никой съд/трибунал не се произнася по същество.

“Заковаващият” аргумент е, че съм дъщеря на Цветан Василев, който заедно с мен спекулира през личния ми блог:

  1. Фактът, че Цветан Василев има дъщеря, не променя процедурните правила на ICSID.
  2. Държа да информирам читателите си, че баща ми не пише статии за моя блог, нито ми асистира в научно-изследователската дейност. Той публикува мненията и анализите си на своя сайт: www.vassilev.bg
  3. Освен че имам баща, имам и собствена биография. Завършила съм право в Сорбоната и в Сианс По Париж. Защитила съм докторат по право в един от най-престижните университети във Великобритания (University College London). Публикувала съм студии в престижни международни научни издания. Имам и практически опит в областта на международния арбитраж.
  4. Като човек, който е свикнал да работи с факти и доказателства, а не с внушения, бих искала и да покажа на читателите си “Скалата на Греъм”, която придоби популярност като средство за оценка на убедителността на аргументи (Фигура 3). Забележете, че институция на държава-членка на Европейския съюз оборва критици не с правни аргументи, а с внушения относно роднинските връзки на автора.
  5. Убедена съм, че истината за КТБ ще излезе рано или късно – това видимо притеснява българския режим.
  6. Наясно съм, че българският режим няма никакво уважение към научния труд и към експертността като цяло. През 2017 г., българският режим ме беше дебнал, за да установи на кои международни конференции ще представям изследванията си (програмата е публична), за да издаде тайни бюлетини на Интерпол, които обикновено се ползват за борба с тероризма, за тези страни. Единствената цел беше да ме отвлекат, злоупотребявайки с правни средства. Централата на Интерпол анулира бюлетините, защото нарушават правилника на организацията.
Фигура 3: Graham’s Hierarchy of Disagreement; Източник: Wikipedia.

Някои въпроси

След като делото в ICSID е такъв безспорен успех за България, не виждам никаква причина да не се публикува Арбитражното решение в цялост и в оригинал. Всеки български гражданин би се гордял с такива постижения, а юристите ще почерпят опит и ще обогатят знанията си в тази нелека област. По вътрешните правила на ICSID, България ще бъде попитана дали ICSID може да публикува Арбитражното решение на сайта си до 2 месеца.

В процедурните детайли ще видите, че през 2018 г. ищецът е поискал дисквалифицирането на експертен свидетел, номиниран от България. Има и решение на трибунала по този въпрос от февруари 2018 г. Мисля, че няма пречка да се съобщи на обществото кой е този свидетел и какво е решението на трибунала относно неговата кредибилност. След такава брилянтна защита, цяла България има основания да се гордее с този човек, който видимо е допринесъл за нея.

One thought on “Министерство на финансите или Министерство на истината?

Comments are closed