Лозан Панов и “смачкването” на делата срещу отнемането на лиценза на КТБ от ВАС

Съдия, който се е опълчил на мафията, трябва да бъде подкрепен. Председател на Върховен касационен съд, който призовава магистрати да не ги е страх, който публично разкрива тормоза, на който той и други магистрати са подложени, който информира институции относно разпада на върховенството на правото в България, безспорно отстоява честта на тогата и се бори за независимост на съдебната система. Такива магистрати, за съжаление, са изключение.

Но когато такъв съдия влиза в политиката, както самият Лозан Панов казва, “нещата изглеждат по различен начин”. Наскоро г-н Панов се кандидатира за президент на Република България. В серия интервюта той изпраща политически послания и – нещо, което е съвсем естествено – дава аргументи в полза на своята кандидатура. Основното послание, изведено от БНР от последната му изява там, е: “Не участвам в сделки, нямам цена и в съдебната система бях в ролята на ничий”. Освен това, г-н Панов е изключително критичен към настоящия президент Румен Радев, тъй като, според него, Радев изживял “конституционния си катарзис” след като “преторианската гвардия” на Иван Гешев е почукала на вратата му.

Думите на Панов създават високи очаквания сред мнозина избиратели. В този план, е добре той да разсее някои съмнения и да даде отговор на някои въпроси относно събития и странни съвпадения в периода декември 2014 г.- февруари 2015 г., една година преди да каже публично “Не на страха”, защото, както казва самият Панов, “мълчанието ни превръща в страхливци”.

Смачкването на делата срещу отнемането на лиценза на КТБ от ВАС

Не искам да влизам в детайли относно защо считам, че КТБ беше умишлено фалирана от една престъпна сган. Само ще кажа, че вложителите на КТБ имат подобни впечатления на моите. Много от тях не са спирали да търсят справедливост, да изобличават мафията, превзела държавата, и да се борят за правата си от 2014 г. насам. След като баща ми Цветан Василев подаде жалба срещу Сотир Цацаров и Делян Пеевски по закона “Магнитски” в САЩ, вложителите направиха същото. Освен това, пак вложители на КТБ водят дело по Racketeer Influenced and Corrupt Organizations Act в САЩ срещу част от хората, участвали в погрома над КТБ. Някои вложители са завели и дела в Страсбург срещу България заради неправомерното отнемане на лиценза на КТБ от БНБ.

През 2015 г. една от най-актуалните теми сред хората, пострадали от умишлената атака срещу банката, беше точно ролята на Върховния административен съд (ВАС) в “смачкването” на делата срещу неправомерното отнемане на лиценза на КТБ. Много от вас не си спомнят, но лицензът на КТБ беше отнет на база на мистериозни доклади, които не са публични до ден днешен. Обществото беше вкарано в заблуждение, че тези доклади са били одит. Най-вероятно, също така, повечето от вас не знаят, но КТБ до ден днешен няма одитиран годишен отчет за 2014 г. Набедените за одитори – всички до един в конфликт на интереси, между другото – са пренебергнали 80% от портфолиото на КТБ. И тъй като много добре са знаели в каква манипулация участват, са сложили ето този дисклеймър на заданието си:

Подобни консултантски услуги нито имат счетоводна, нито правна стойност. Точно по тези прични не могат да служат като основание за отнемане на лиценза на банка.

През 2014 г. и акционерите, и вложители в КТБ заведоха дела срещу отнемането на лиценза на КТБ пред ВАС. Тогава ВАС смачка десетки дела (около 30-ина) със странни разсъждения на тема “липса на правен интерес” и в нарушение на практика на Съда в Страсбург срещу България – прекрати ги поради недопустимост. Съдия Соня Янкулова се разграничи от своите колеги и написа особено мнение. На много от нас е кристално ясно защо ВАС намери всички тези дела за недопустими – за да не става съдържанието на фамозните доклади на “одиторите” публично и да не може да се оспори. Освен това, практикуващите юристи знаят, че прословутият “admissibility hurdle” е най-удобната фасада, зад която може да се скрие политическа мотивация.

На някои от вложителите са им станали ясни и други подробности. В края на 2015 г., в статията си “КТБ – дисекция на държавния терор”, Вера Ахундова зададе серия резонни въпроси. Един от тях беше:

КОЙ нареди на „независимите” съдилища и магистрати да „опраскат” всички дела за установяване на законността на действията на БНБ по отнемането на лиценза на КТБ по формални причини и под претекста „да спасим държавата”, лансиран от Вл. Горанов при среща на избрани лица от изпълнителната власт и председателя на ВАС, няколко прокурори, съдии и следователи? На същата тази среща, състояла се през декември 2014 г., са присъствали и водещи депутати от ДПС.

Самите определения на ВАС заслужават внимание по много причини. Без да имам претенции за изчерпателност, видях, че единадесет (11!) от делата са разгледани от един и същ състав – Йовка Дражева, Иван Раденков и Калина Арнаудова. Това ме накара да се замисля по темата “случайно разпределение”. Много от определенията са почти идентични. Има и елемент на копи/пейст, дори когато делата са разгледани от различни състави. Тези странни съвпадения не съм ги забелязала само аз – видях, че вложители коментират в социалните мрежи, че са преписвани пасажи дори с правописните грешки. Явно задачата за “опраскване”, по стилистиката от ЯневаГейт, в която се говори и за КТБ, е била спешна.

Името “Лозан Панов” в делата срещу отнемането на лиценза на КТБ

Защо горните разяснения са важни в контекста на президентските избори? Защото в определенията на ВАС, с които се “опраскват” делата срещу неправомерното отнемане на лиценза на КТБ, изплува и името на г-н Лозан Панов. Без да претендирам за изчерпателност – натъкнах се на поне пет определения с неговото име. Вижда се, че той е бил съдия-докладчик. Определенията са с една и съща дата, която не изглежда случайна – 5.02.2015 г. Това е последната дата, от която може да намерите определения с името “Лозан Панов” от ВАС, тъй като пет дни по-късно той встъпва в длъжност като Председател на Върховния касационен съд.

Лозан Панов е предложен за Председател на Върховния касационен съд през декември 2014 г. от петима членове на тогавашния Висш съдебен съвет (ВСС) – Георги Колев, Димитър Узунов, Галя Георгиева, Милка Итова и Светла Петкова. Добре е да се кажат няколко думи за тях. Георги Колев е Председателят на ВАС, за който Вера Ахундова твърди, че се е срещал с прокурори и политици, за да обсъжда темата с лиценза на КТБ. Според същия Колев, през далечния декември 2014 г., Лозан Панов е “прагматично решение за ВКС”. Димитър Узунов се прочу със скандала с есемеса към Борисов. Галя Георгиева е представлявала Сотир Цацаров в съдийската колегия на ВСС. Медии спрягат Милка Итова за човек на Георги Колев, каквото и да значи това. Светла Петкова е избрана за член на ВСС с гласовете на ГЕРБ и ДПС.

На 29.01.2015 г. Лозан Панов е избран за Председател на ВКС с 6 гласа “против” и 17 гласа “за”. Протоколът от заседанието на ВСС е интересно четиво. Прави впечатление, че много от членовете са позитивно настроени към Панов. Кандидатурата му е представена от Димитър Узунов, който заключва, че “съдия Панов е символ на промяната в българската съдебна система”. Едва ли самият Узунов е предполагал колко е прав. Ясен Тодоров, който също се счита за близък на Сотир Цацаров, подчертава: “В медиите липсва информация, която да поставя под съмнение притежаваните от него високи нравствени качества…”. Знаем, че по-късно се появиха потресаващи публикации за Лозан Панов в медии, които хвалят Цацаров и компания и разкостват тези, които им се опълчват. Едва ли е случайно.

Някои въпроси

Борбата на съдия Панов със статуквото стана видима през декември 2015 г. Но, може би чисто субективно, ми се струва, че преди това не е следил толкова зорко моралния си компас.

Г-н Панов трябва да знае, че десетки хиляди души, включително и надгарантирани вложители в КТБ, разсъждават по тези теми. След като той влиза в политическа надпревара с високи изисквания към съперниците си, той дължи отговори на някои въпроси:

  • Зад определенията на ВАС от 5.02.2015 г., на които стои неговото име, има ли натиск? От кого? Или пък е отсъдил по съвест?
  • Има ли благодарност в тези определения за събития, случили се в периода 3.12.2014 г.- 29.01.2015 г.?

Не очаквам г-н Панов да отговори. Вярвам, също така обаче, че мълчанието му по тази тема до голяма степен опровергава някои от тезите, които лансира за кандидатурата си в президентската надпревара.

Всеки има право на своя катарзис. Прекрасно е, че г-н Панов е изживял своя и че е на смислената страна в този дебат. В името на справедливостта и особено като човек, който влиза в политиката с такива големи претенции за почтеност и амбиции да изобличи статуквото, ще е добре г-н Панов да разкаже повече за събитията в периода декември 2014 г.- февруари 2015 г. Това ще помогне на истината да изплува на повърхността по-бързо и на десетки хиляди души да намерят справедливост. Justice delayed is justice denied.

PS. За хиляди души единственият магистрат, казал “Не на страха”, когато беше най-страшно, е Соня Янкулова.

One thought on “Лозан Панов и “смачкването” на делата срещу отнемането на лиценза на КТБ от ВАС

Comments are closed