Бумеранг! Как Николай Стайков, Антоанета Цонева и Асен Генов заведоха наказателно “дело шамар” и го загубиха

През далечната 2014 г. Николай Стайков, Антоанета Цонева и Асен Генов завеждат наказателно дело от частен характер срещу Любомир Денев, член на НС на КТБ, на основание “клевета”, по повод на негово интервю в “24 часа”, което завършва с оправдателна присъда през 2016 г. Интервюто на Денев пък е във връзка с прословутия сигнал, внесен от представители на “Протестна мрежа” и други лица в прокуратурата, срещу Делян Пеевски, Николай Бареков и Цветан Василев от февруари 2014 г.

След като Софийски районен съд (СРС) отсъжда, че Денев е невинен през 2016 г., адвокат Николай Хаджигенов, един от неговите защитници, прави следния публичен коментар, отразен от “E-вестник”:

“Няма да ви държа повече в напрежение, но подсъдимият беше оправдан по всички обвинения, защото са несъставомерни (не са престъпления) и са недоказани. В рамките на съдебното производство от обвинението бяха представени (между другото, точно както прави и държавното обвинение), вместо доказателства: вярвания, нечии твърди убеждения в нещо си, умозаключения, анализи, критики, емоции и прочие.

И да, резултатът е неизненадващ и напълно закономерен.

Съдейки от защитата и държанието на тъжителите в процеса и извън него, по мое мнение, те се държат точно, както се държат политиците, правейки съвсем същите неща, като тях.
Или иначе казано:
– Един е БОГ и те са неговият пророк…….

Това, от което съм доволен, че имах възможността да разбера какво е това, което винаги ме е държало/отблъсквало от Протестна мрежа, и го видях с очите си”.

Почти девет години са минали от оправдателна присъда на г-н Денев, която влиза в сила още през 2016 г., тъй като не е обжалвана от Стайков, Цонева и Генов. Внимателно вглеждане в нея, както и оценка на контекста около нея, може да помогне и на вас да си направите изводи, още повече че тъжителите, както и други разписали сигнала на “Протестна мрежа”, са активни участници в обществения живот на България. Някои от тях са се ребрандирали от активисти на политици от “Да, България!”, а други от тях са станали и специалисти по “дела шамари” (даже публикуват по темата).

Разбира се, все повече подозрителни факти изплуват и около самия сигнал на “Протестна мрежа”, вкл. как и от кого е използван. В случая визирам пресконференцията на БОЕЦ и Бърд от 30.01.2025 г., на която става ясно, че в случая “КТБ” има незаконни специални разузнавателни средства и че материалите от сигнала на “Протестна мрежа” за Цветан Василев и КТБ са извадени в отделно производство през май 2014 г. Всичко това на фона на всеизвестни факти, че проверката по сигнала на “Протестна мрежа” е назначена в рамките на по-малко от 24 часа след внасянето на сигнала на 25.02.2014 г. – тоест, получила е необяснимо специално внимание от хора, известни с връзки с Пеевски.

Защо делото на Стайков, Цонева и Генов срещу Денев много прилича на “дело шамар”?

Темата за “делата шамари” е обект на обширен дебат по света. Често се приема, обаче, че такива дела се водят, за да постигнат смразяващ ефект – например, да бъде запушена нечия уста – и въпреки слаба вероятност да бъдат спечелени. Редица факти и обстоятелства дават основание да се заподозре, че делото срещу Денев, заведено от Стайков, Цонева и Генов, прилича на “дело шамар”.

Първо, както ще стане ясно в коментара на мотивите по оправдателната присъда на Денев по-долу, тъжителите са “инкриминирали” мнения за трети лица, както и твърдения за намерения и планове на трети лица, изречени от Денев. За да твърдиш, че си наклеветен, особено пък в наказателно дело, трябва да покажеш: 1) че коментарът визира точно и недвусмислено теб; 2) че твърденията са неверни; 3) че те са обективно и субективно позорящи за теб. Видно от мотивите на оправдателната присъда, тъжителите не са доказали тези елементи, което повдига въпроса, дали не са завели дело, знаейки, че е слабо вероятно да го спечелят. А тъй като те не са юристи, може и някой да ги е подвел, че такъв тип дело може лесно да бъде спечелено – те знаят най-добре.

Показателен, обаче, е фактът, че тъжителите не са обжалвали оправдателната присъда на Денев.

Освен това, волно или неволно са постигнали “смразяващ ефект” върху Денев, който спира да прави публични изказвания по темата до момента на оправдаването си през 2016 г., а и след това.

Второ, тъжителите не просто са избрали да заведат наказателно дело вместо гражданско срещу Денев. Видно от мотивите към оправдателната присъда, техният адвокат изрично е поискал освен глоба и обществено порицание като санкция за г-н Денев. Общественото порицание е дефинирано в чл. 52 от Наказателния кодекс:

“Наказанието обществено порицание се състои в публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно с указаното в присъдата”.

То е въведено като наказание за престъплението “клевета” в българското право през 1951 г. (преди да бъде приет настоящият Наказателен кодекс), в зората на дивия комунизъм, и целта му е възпитателна/превъзпитателна – тоест, да се покаже на тези, които обмислят да правят подобни “скверни” изказвания, че не само ще бъдат осъдени, но и порицани на всеослушание, за да си извадят поуки не само те, но и други хора. Как изглежда порицанието на практика? Порицанието може да включва четене на осъдителна присъда по БНР и/или по БНТ и/или може да се разгласи на информационно табло по месторабота, за да се запознаят колегите на порицания какво може да се случи на всеки, изрекъл скверни слова. Смея да твърдя, че тази форма на наказание, въпреки че се представя за безобидна, не само не е такава, но и освен всичко друго нарушава ЕКПЧ (но с цел икономия на словата ще ви разкажа защо някой друг път).

Трето, прави впечатление, че делото срещу Денев е съпътствано от публична истерия и дезинформация. Както отбелязва адвокат Хаджигенов, то е представено на обществото като дело “Протестна мрежа срещу КТБ” от хора от и около “Протестна мрежа”, но, на практика, е наказателно дело, водено от трима души в ролята на частни обвинители, срещу друг човек:

“Делото не е „Протестна мрежа срещу КТБ”, а наказателно дело с частен характер (клевета) от Антоанета Цонева, Асен Генов и Николай Стайков срещу Любомир Денев – член на надзорния съвет на КТБ и което е по-важно, член на Висшия адвокатски съвет”… Защо тримата горепосочени и техни симпатизанти го разпознават като класов враг и класова борба, оставям на вас”.

Четвърто, сигналът на “Протестна мрежа” е коментиран от кой ли не, вкл. от Делян Пеевски, но тъжителите се “захващат” точно с Любомир Денев, искат точно той да бъде порицан и пр.

Пето, в случая е важен и генералният контекст, и последователността от събития. Група хора формално внася сигнал до прокуратурата и вдига медиен шум за “данни” за чутовни престъпления преди даже да е почнала проверка от компетентните органи – тоест, активно публично вменява вина на някаква организирана престъпна група, която е провидяла. Любомир Денев изразява мнение относно този сигнал в интервю за “24 часа”. Лица от “Протестна мрежа”, включително тъжителите, искат право на отговор в “24 часа”, което получават, но което включва внушения и обиди по адрес и на Денев, и на Цветан Василев. След това трима от подписалите правото на отговор завеждат наказателно дело от частен характер срещу Денев.

Тоест, самото дело прилича на поредна стъпка в по-голяма кампания да се налага една теза и да се заглушават нейни контратези, критики и пр. Прави впечатление, например, че в “правото на отговор”, подписано от Цонева, Генов, Стайков и пр., и публикувано в “24 часа”, а и по непонятни причини в “Медиапул”, е направено следното внушение:

“Питаме Ви пак, Вие банкер или политик сте?
Най-адекватното поведение в момента е да бъде оставено българското правосъдие да си свърши работата. Вашите внушения и очаквания към прокуратурата, граничещи с натиск, не подобават на уважавана финансова институция, а напомнят на силова групировка, която успява в бизнеса чрез всяване на страх.

Непонятно е защо прокуратурата трябва да си свърши работа по един сигнал, а не по друг (с какво е по-специален въпросният сигнал, внесен от “Протестна мрежа”, от всеки друг сигнал, внесен до прокуратурата?). Изумително е, че намират за нормално да вдигат публичен шум по техен сигнал до прокуратурата, да правят публични внушения за организирана престъпна група и пр., и да не считат, че това е вид натиск, но пък да смятат за нормално страна, която се чувства засегната от нечии действия, да няма право да защити правата си, вкл. и с публичен коментар, и с по-класически правни средства. В случая Денев изразява мнение като член на НС на КТБ, тъй като е намесено името на банка, която, на всичкото отгоре, е системна.

Казваме едно публично, но друго в съдебна зала – не били твърдели, че Цветан Василев бил от ОПГ!

В този план, преди да разгледаме мотивите на оправдателната присъда на г-н Денев в детайли, е добре да обърнем внимание на следното ключово противоречие, в което е намесено името на Цветан Василев. То по-скоро има отношение към ролята на сигнала на “Протестна мрежа” в погрома над банката от макро гледна точка. Всички си спомняте как беше представен сигналът срещу Цветан Василев, Пеевски и Бареков в публичното пространство – като сигнал срещу организирана престъпна група с трима участници. На база на тази информация се правиха внушения, предположения и пр. от кой ли не.

От оправдателната присъда на г-н Денев от 11 февруари 2016 г. по НДЧХ 8781/2014 г., обаче, разбираме, че в сигнала, според адвоката на Стайков, Цонева и Генов, се твърдяло друго:

“В сигнала се призовава започване на разследване на целия управляващ политически и корпоративен кръг и на политически обвързаните в него и в този смисъл е използвано понятието ОПГ. Тоест, няма клевета и набедяване, а тъжителите съвсем не са обвинили Цветан Василев в създаване на ОПГ…”

Тоест, медиен шум е вдигнат за нещо, което уж не се казвало в сигнала – твърдения, направени в съдебна зала, които повдигат много въпроси!

По същество – как се “инкриминират” мнения и подозрения за трети лица, както и информация за действия на трети лица, които са несъставомерни

От оправдателната присъда на г-н Денев от 11 февруари 2016 г. по НДЧХ 8781/2014 г. става ясно, че Стайков, Генов и Цонева, в ролята си на частни обвинители, са твърдели, че Любомир Денев е извършил “престъплението” клевета чрез следните свои думи:

Тук е добре да се напомни, че това е наказателно дело – тоест, доказателственият стандарт е по-висок от този по граждански дела. СРС заключва, че нито едно от гореописаните изказвания (деяния) не е съставомерно на престъплението “клевета” по НК.

В най-общи линии, тъжителите са се засегнали от думи, които касаят трети лица, или информират обществеността за намеренията на трети лица. Тоест, тъжителите се опитват да криминализират нещо, което не съставлява престъпление, заради свои мисли, чувства, терзания и пр.

Например, разбираме, че тъжителите Стайков, Цонева и Генов имали “негативни емоции” и били притеснени, че хора, които ги познавали, започнали да формират “негативно мнение” за тях заради интервюто на Денев!

Но както съдът им обяснява на правен език – техните мисли и чувства са субективно възприятие, докато от обективна гледна точка, нещата стоят по по-различен начин, ако човек чете интервюто на Денев. Ерго, Денев не е извършил “престъплението клевета” и е невинен.

По първото изречение – защо твърдението, че зад “формалните” автори… прозират “клеветници”, не клевети Стайков, Цонева и Генов?

СРС разяснява, че от самото изречение, както и от други изречения в интервюто, става ясно, че Денев мисли, че има разлика между разписалите сигнала, които той вижда като формални автори, и действителните му автори, сред които той вижда клеветници. Тоест, няма как това мнение да е насочено към разписалите сигнала, нито пък персонално към тримата тъжители.

Въпреки че съдът се е спрял дотук с коментара по това изречение, добре е да се допълни, че още при внасянето на сигнала на 25.02.2014 г., Николай Стайков дава публични изявления, вкл. ето това интервю. От него става ясно, че автори на сигнала са НПО, журналисти и юристи. Тоест, има видимо разминаване между авторите и разписалите според самия Стайков, който е частен обвинител срещу Денев. Освен това, от неговото собствено изказване, става ясно за голяма мрежа от неназовани хора.

Да не говорим, че Стайков говори за юристИ в множествено число, а сигналът на “Протестна мрежа” е разписан само от един юрист на име Христо Любомиров Иванов (същия, за който си мислите), но пък той не е завел дело срещу Денев. Може да се предположи, обаче, че за оформянето на сигнал, даващ данни за престъпления на компетентни органи, ключова роля играят точно юристи (очевидно повече от един, ако Стайков казва истината, и не е ясно дали Иванов е сред точно тези автори). Не е публично известно Иванов да се е самоидентифицирал като автор, а само е споделял, че го е разписал.

По второто твърдение – защо подозренията на Денев за връзки на действителните автори на сигнала с кръга “Капитал” не съставляват клевета?

По отношение на второто инкриминирано твърдение, СРС разяснява, че не просто Денев вижда ясна разлика между разписалите и истинските автори, а даже има и обяснение къде могат да бъдат намерени действителните автори – в бизнес кръгове, вкл. кръга “Капитал” и контролираните от тях медии. Съдът заключва, че очевидно Цонева, Стайков и Генов няма как да бъдат персонално визирани от това твърдение. Ерго, странно е как са се припознали в него.

Лично за мен е изключително забавно, обаче, как Цонева, Генов и Стайков могат да се припознаят в кръга “Капитал” и да се чувстват лично оклеветени от негативни коментари за “Капитал”!

По третото твърдение – защо информация за намерения на трети лица няма как принципно да е клевета?

Тъжителите инкриминират това изречение:

“Г-н Василев е решил да потърси отговорност от авторите на сигнала от “Протестна мрежа” било за набедяване, било за друго извършено от тях престъпление”.

На практика, Денев информира за намерение на трето лице да търси отговорност на авторите на сигнала, но не дава яснота дали е направено, нито детайли за това.

Изумително е, че тъжителите търсят наказателна отговорност на Денев за намерения на трети лица, за които той е чувал и за които споделя! По тези причини, не е изненадващо, че съдът намира, че от обективна гледна точка изразът не е съставомерен.

По четвъртото твърдение – защо селективно цитирана правна оценка няма как да е клевета?

По отношение на четвъртото твърдение, съдът тук забелязва, че тъжителите не са цитирали изречение в цялост, което променя смисъла на думите. Цонева, Стайков и Генов инкриминират следното твърдение:

“От това, което знаем по случая, авторите са внесли в прокуратурата сигнал за тежко престъпление срещу посочените лица с ясното съзнание, че същите са невинни. Това им деяние, а също и така на техните подбудители и помагачи, разкрива белезите на престъплението “набедяване””.

Обаче удобно са пропуснали продължението на последното изречение:

“… но дали е така, ще стане ясно след произнасяне на компетентните органи”.

Тоест, пълният текст на твърдението на Денев е следният:

“От това, което знаем по случая, авторите са внесли в прокуратурата сигнал за тежко престъпление срещу посочените лица с ясното съзнание, че същите са невинни. Това им деяние, а също и така на техните подбудители и помагачи, разкрива белезите на престъплението “набедяване”, но дали е така, ще стане ясно след произнасяне на компетентните органи”.

В тази връзка съдът разяснява, че в това твърдение, както и в друго подобно твърдение на друго място в интервюто, Денев, който е юрист, всъщност обяснява, че деянието носи белези на престъплението “набедяване” на база на това, което е известно до този момент, но че компетентните органи ще трябва да направят проверка дали има набедяване всъщност – нещо, което няма как да съставлява клевета, защото е нормално да направят проверка, когато са сезирани.

Тук ще ви върна към началото на поста – как сигналът на “Протестна мрежа” е гръмко представен като сигнал срещу ОПГ от вносителите, но пък част от вносителите твърдят по това наказателно дело, че нямало твърдения в сигнала, че Цветан Василев е бил част от ОПГ!

Съдът изглежда фрапиран от преправена дата с химикал в тъжбата след насрочването на делото за разглеждане

От оправдателната присъда се разбира за интересен момент, който повдига много въпроси. Неслучайно тази констатация е оформена от съда с наклонен текст:

Става ясно, че след насрочването на делото за разглеждане, изведнъж на тъжбата се е появила поправка с химикал, която не е ясно от кой, как и пр. е направена. За да разберете защо тази дата има отношение и защо поправката, който и да я е направил, е меко казано съмнителна, защото е в интерес на тъжителите, ви съветвам да прочетете мотивите на оправдателната присъда.

На практика, това означава, че някой в СРС или с достъп до СРС, който и да е той и по каквито и причини да е там, може да си прави поправки с химикалка в тъжби – нещо, което е скандално само по себе си.

Интересно е да споменем, че по онова време председател на СРС е Методи Лалов, който след това напуска правосъдната система и се впуска в политиката с “Да, България”. Дали той има обяснение как в СРС може да се случи подобно нещо – някой с химикалка да преправя тъжби?

Вместо заключение

Едно обективно разследване по темата “КТБ” би трябвало да установи кои са истинските автори на сигнала на “Протестна мрежа” и дали имат и друга съпричастност към събитията от 2014 г. насам, свързани с изкуствения фалит на КТБ и разграбването на активите й, освен това авторство. Би следвало и да се установи по какви причини на този сигнал е обърнато толкова специално внимание от Сотир Цацаров и Борислав Сарафов, че светкавично е разпределен на двама прокурори в рамките на 24 часа след подаването му.

Интересно е дали, например, не е имало комуникация между истинските автори на сигнала и тези персонажи. Не бива да забравяме, че точно за Цацаров и Сарафов има информация, сочеща към връзки с Пеевски и действия в негова полза. Има и информация и за връзки на основния лъжесвидетел по делото “КТБ” Бисер Лазов и с Пеевски, и с кръга “Капитал”. Примерно, може да се направи обосновано предположение, че в серия публикации на кръга “Капитал” източник на информация е именно Бисер Лазов. Тук само вмятам, че съдия Виржиния Петрова уважи молба на подсъдимите по делото “КТБ” да сезира прокуратурата за наличие на данни за престъпления на Бисер Лазов и компания, разкрити в хода на съдебното следствие, на основание чл. 205 от НПК.

От политическа гледна точка, е интересно да се направи анализ кои активисти от “Протестна мрежа” влязоха в политиката, колко се ребрандираха като “Да, България!” и колко сглобки направиха. Особено любопитна е последната сглобка с Пеевски, за който твърдяха, че бил част от ОПГ.

Чисто житейски пък е прекрасно, че се намерил обективен съдия в СРС, който въпреки че не е нарекъл делото на Стайков, Цонева и Генов срещу Денев “дело шамар” (в онези години не беше и модерно), е изобличил една несправедливост и е обяснил на достъпен правен език защо не вижда престъплението “клевета”. Освен това е осъдил тъжителите да платят разноските за адвокат на Денев. Тоест, г-н Денев, изглежда, си е останал с моралната победа и най-вероятно с горчивото чувство през какво е трябвало да мине.

Още постове, свързани с КТБ: