На 26.01.2024 г. “Програма достъп до информация” публикува прессъобщение, с което информира обществеността за следното: “С решение от 19 януари 2024 г. Административен съд София – град (АССГ) отмени отказ на Министерството на финансите (МФ) да предостави достъп до текста на арбитражното решение по делото на Оманския фонд срещу България и приложението към него. Информацията е поискана от разследващото издание „Bird”, а делото се води с подкрепата на Програма достъп до информация. Арбитражът бе проведен пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка по дело State G. R. F. of the Sultanate of O. v. R. of B., ICSID C. № ARB/15/43 от 13. 08. 2019 г.”.

За съжаление тази новина е игнорирана от медиите. На практика, обаче, това е звучна плесница за Министерство на финансите, което укрива споразумението от 2019 г. насам, целенасочено заблуждава обществеността, че България е спечелила делото и дори си измисля правила на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон (ICSID), които не съществуват.

Освен че е справедливо като резултат, решението на АССГ разобличава и една нагла лъжа на Министерство на финансите относно “изискването за конфиденциалност” в производствата пред ICSID. За нея съм ви разказвала много пъти, но вече тя е разбулена и в решение на български съд – една изненада в държавата на мракобесието.

Предистория

През 2019 г., в няколко последователни блогпоста ви разказах, че въпреки гръмките твърдения, че България е спечелила делото, заведено от Суверенния фонд на Оман във Вашингтон заради изкуствения фалит на КТБ, и въпреки скъпата пиар кампания, платена от Министерство на финансите, целяща да ви убеди какъв невиждан успех е постигнала България, очевидно става въпрос за споразумение. А споразумение е индиректно доказателство за призната вина.

В пост от 11.08.2019 г. ви обърнах внимание, че първи издадоха наличието на споразумение юристите от “Арнолд и Портър”, които представляват България по казуса. Може да са скъпо платени, но пък са небрежни. На своя уебсайт бяха написали, че Суверенният фонд на Оман е оттеглил иска си срещу България без право да го предявява отново. Междувременно, на уебсайта на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) делото беше маркирано като ongoing (продължаващо). В процедурните правила на ICSID няма възможност за оттегляне на иск след стартиране на производството – на късен етап, има възможност единствено за прекратяване на производството по искане или на едната страна, или на двете страни. Още тогава, беше ясно, че става въпрос за вид споразумение.

Потвърждение за това дойде малко по-късно. На 13.08.2019 г. на уебсайта на ICSID се появи информация, че делото е приключило с Award (арбитражно решение). В нов пост от 21.08.2019 г. ви разказах, че анализ на тогавашните процедурни правила на ICSID показва, че делото е приключило по правило 43(2) – споразумение оформено като арбитражно решение.

Заради медийния интерес към моя пост, последва индиректна престрелка между Министерство на финансите и мен. Владислав Горанов си позволи да каже, че съществуването на споразумение било “плод на спекулации”, но отказа да представи пълния текст на решението на ICSID на обществеността. Не е ли странно – ако няма какво да крие, защо Министерство на финансите не направи решението публично след като е постигнало такъв главозамайващ успех?

Когато през 2021 г. ICSID публикува цитати от арбитражното решение на страницата си, беше изобличена и злонамереността на българската държава в лицето на Министерство на финансите. В пост от 23.02.2021 г. ви разясних, че освен че цитатите потвърждават всичко, което бях разкрила преди това, те показват, че България не се е съгласила решението да бъде публикувано в цялост на сайта на ICSID. Публикуването на тези решения, обаче, е стандартна практика за държави, които държат на прозрачността за разлика от България.

Години на укриване и на цинизъм

От 2019 г. насам пълният текст на решението и на прилежащото му споразумение е искан много пъти от журналисти, от адвокати и пр. Министерство на финансите старателно го укрива с правно абсурдни аргументи.

Върхът на цинизма беше и опитът на България да заблуди Съда в Страсбург! България искаше да вмени на съда да вземел предвид “факта”, че била спечелила делото във Вашингтон, разглеждайки жалбата срещу незаконното отнемане на лиценза на КТБ. Не само лъжата на държавата България не мина, защото в очите на юристи с опит в материята е опашата, но по делото “КТБ срещу България”, Съдът в Страсбург постанови две нарушения на чл. 6(1) от Европейската конвенция по правата на човека (право на справедлив процес) и нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията (право на собственост).

Една лъжа изобличена в съдебно решение

След като прочетох новината на сайта “Програма достъп до информация” за “победата” по ЗДОИ вчера, намерих Решение 526 от 19.01.2024 г. на АССГ. В него има ключов параграф, който показва, че лъжите на Министерство на финансите са вече очевидни и за българския съд – една приятна изненада.

Юристите на Министерство на финансите от години разчитат на слабото познаване на материята “инвестиционен арбитраж” от страна на българската юридическа общност. Упорито и напоително тръбят лъжата, че в производствата по ICSID има задължителна презумпция за конфиденциалност.

Чл 48(5) от Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави повелява:

The Centre shall not publish the award without the consent of the parties.

Респективно, чл. 48(4) от тогавашните процедурни правила на ICSID, приложими към спора, гласи:

The Centre shall not publish the award without the consent of the parties. The Centre shall, however, promptly include in its publications excerpts of the legal reasoning of the Tribunal.

Задължението за конфиденциалност, обаче, се отнася единствено за ICSID, а не за страните. Тоест, Центърът не може да публикува решението в цялост без съгласието на двете страни, но нищо не спира всяка една от тях да го направи публично.

Това е правено много пъти от държави, които държат на прозрачността (примери на страница 822 в авторитетния коментар на CH Schreuer, The ICSID convention: a commentary. Cambridge University Press and International Centre for Settlement of Investment Disputes, Cambridge 2001.

Прочитът, че презумпцията за конфиденциалност важи само за Центъра, е “бетониран” и в самaта практика на ICSID. В Biwater Gauff (Tanzania) Limited v. United Republic of Tanzanиа, ICSID Case No. ARB/05/22, Procedural Order No. 3 of September 29, 2006, примерно, e посочено:

In the absence of any agreement between the parties on this issue, there is no provision imposing a general duty of confidentiality in ICSID arbitration, whether in the ICSID Convention, any of the applicable Rules or otherwise. Equally, however, there is no provision imposing a general rule of transparency or non-confidentiality in any of these sources.

Пречка за публикация на решението от страна на България може на теория да има в приложимия Bilateral Investment Treaty. В Bulgaria-Oman Bilateral Investment Treaty, обаче, няма изискване за конфиденциалност. Разбира се, може да има и тайно споразумение за конфиденциалност между България и Оман, съпътстващо основното споразумение, което България старателно също укрива.

Стар, изтъркан номер

Номерът, който недобросъвестното Министерство на финансите се е пробвало да разиграе пред АССГ, както е видимо от решението, е добре известен от годините, когато не съм била родена.

По делото Amco v. Indonesia, Индонезия се опитва да вмени на Амко задължение за конфиденциалност на база на чл. 48 от гореспоменатата Конвенция, тъй като Амко търси публичност и пуска информация относно производството до медиите.

В Decision on Request for Provisional Measures of December 9, 1983, 24 ILM 365 (1985); 11 Y.B. Com. Arb. 159 (1986) (excerpts); 89 I.L.R. 402 (1992); 1 ICSID Rep. 410 (1993) изрично е посочено:

as to the “spirit of confidentiality” of the arbitral procedure, it is right to say that the Convention and the Rules do not prevent the parties from revealing their case.

Кой има интерес да се укрива споразумението със Суверенния фонд на Оман?

Със сигурност интерес нямат българските граждани – те трябва да знаят на каква цена България се е споразумяла със Суверенния фонд на Оман с техните пари. Разбира се, голямата цел, преследвана от споразумението и старателното му укриване, е да се заметат следите на изкуствения фалит на КТБ. Те водят до Делян Пеевски, Бойко Борисов, Иван Гешев, Сотир Цацаров, Иван Искров, Владислав Горанов и обслужващия им персонал. Двама от тях са санкционирани за корупция по закона “Магнитски”.

Упоритото укриване на споразумението и опашатите лъжи на Министерството на финансите, което отадавна е под ръководството на Асен Василев, относно процедурните правила на ICSID обслужват единствено гореизброените.

Апропо, по делото “Пеевски срещу Йелън“, с което Пеевски се опитва да се измъкне от санкции, американското Министерство на финансите е приложило биографията му, в която се акцентира върху ролята му в погрома над КТБ. Няма как всички да бъдат лъгани през цялото време.

---

Още постове свързани с КТБ:

• Стартира нова фейсбук група “КТБ – фактите”!
• Интервюто ми за подкаста “Неизвестните известни” с Петър Зашев! КТБ, Страсбург, Интерпол и съветското ноу-хау на прокуратурата
• Валят шамари за Иван Гешев от Интерпол
• Лозан Панов и “смачкването” на делата срещу отнемането на лиценза на КТБ от ВАС
• Николина Ангелкова – участник в мисията по спасяване на Делян Пеевски от санкции в САЩ?
• КОЙ? Николай Стайков и Силвия Великова държат ключ към разгадаването на част от пъзела “КТБ”
• Публикуваните цитати от решението на ICSID недвусмислено показват, че България се е споразумяла със Суверенния фонд на Оман
• Как се пише молба за екстрадиция? Тайният наръчник на българската прокуратура
• Знаете ли какво е екстрадиционно производство? Кратък коментар за незапознати
• Дупки и чували в КТБ?
• Какво се случи през юни 2014 г.? Радосвета Василева продължава да пита Цветан Василев за КТБ
• Митове и легенди за КТБ: Радосвета Василева пита Цветан Василев
• Министерство на финансите или Министерство на истината