Една лъжа, макар и повторена хиляди пъти, не става истина. Днес ще ви разкажа историята на “дупката” в КТБ – кой и защо я измисли, както и кой му помогна да я маркетира и да я наложи като опорка едно десетилетие.

Това е кратък обзор, който показва, че за да се убие системна банка, не е достатъчен само вестник – трябват, също така, и пленени институции, и креативни счетоводители като тези от АФА, Делойт и Ърнст енд Янг, за чиито фалшиментни доклади ви разказах в последните си постове (виж тук, тук, тук, тук и тук). Както стана ясно, лицензът на КТБ е отнет от БНБ на база на строго поверителни доклади, които не съставляват одит, не представляват преглед на активи, не разглеждат качество на активи, не анализат нито капиталовата адекватност, нито ликвидността в банката, не гарантират за надеждността на информацията и не могат да бъдат ползвани в съдебни или други производства.

За потърпевшите по случая КТБ не е тайна кой стои зад погрома над банката – Делян Пеевски и Бойко Борисов, които употребиха БНБ и прокуратурата. Важно е, обаче, да се отбележи, че има и сателитни участници в разстрела на КТБ – счетоводители и медии, и то не само на Пеевски, които също би трябвало да поемат отговорност за ролята си.

20 юни 2014-а г. – раждането на “дупката” в медиите на Иво Прокопиев

“Дупката” в КТБ си има публична рождена дата. За първи път забелязах употребата на думата “дупка” в контекста на КТБ на 20.06.2014 г. в статия за сайта “Капитал” на Иво Прокопиев, озаглавена “БНБ временно влезе в КТБ”, с автор Николай Стоянов.

В този “материал” фигурира забележителна ремарка:

“В това време основният въпрос, на който трябва да отговорят квесторите, е дали проблемът е само ликвиден, или има и капиталова дупка. Такава би се отворила, ако се докаже, че портфейлът на КТБ е по-лош от официално декларирания.”.

Защо тези подпъхнати внушения са забележителни, ако не и скандални?

Първо, в периода 13.06.2014 г.-18.06.2014 г., КТБ преживява банк рън след прокурорски фойерверки за “убийство на Пееевски”, рейдове в офиси на фирми, свързани с КТБ, и гръмки сигнали на разтревожен анонимен гражданин (който впоследсвие се оказва Пепи Евро). За 5 дни са изтеглени над 1,2 милиарда лева от банката (или 20% от активите й) от панирани вложители. БНБ отказва да предостави на КТБ ликвидна помощ и я принуждава да помоли за “особен надзор” на 19.06.2014 г. – процедура, която по релевантното тогава законодателство цели оздравяване на банката чрез мерки, предвидени в Закона за кредитните институции (ЗКИ). Така че основният въпрос пред квесторите по закон (ЗКИ) е бил – кои оздравителни мерки да бъдат приложени, а не оценки на портфейл, както внушава Стоянов.

Второ, както обясняват специалисти, “отчетите на [КТБ] към 30.06.2014 г., при това подписани от квесторите, показват, че тя е капиталово жизнеспособна, но с изчерпана ликвидност”. Голата истина не е могла да бъде прикрита и от синдиците на КТБ. Както се вижда от неконсолидирания отчет за финансовото състояние на КТБ от 31.03.2015 г., когато синдиците са встъпили в длъжност, са намерили над 500 милиона лева кеш.

Направете си изчисленията сами – самият факт, че КТБ е успяла да изплати 1,2 милиарда лева на вложителите си за пет дни и че въпреки това е останал кеш, говори, че преди банк ръна КТБ е била свръхликвидна.

Трето, и преди юни 2014 г., в медиите на Иво Прокопиев “Капитал” и “Дневник” са писани небивалици за КТБ – например, за “държавни” пари – но статията на Стоянов за първи път прави подобни внушения с профанизиран език. От финансова гледна точка, коректните термини са “капиталов недостиг” и “капиталова адекватност”.

Медийно подгряване

След поставянето на КТБ под особен надзор на 20.06.2014 г., българските медии услужливо се фокусират върху разпространение на няколко нелепици, някои от които се изключват взаимно:

• че в КТБ се извършва одит (нито АФА, нито Ърнст енд Янг, нито Делойт са правили одит)
• че в КТБ се извършва преглед на активи
• че КТБ е източена
• че в КТБ има дупка (каквото и да значи това).

За илюстрация – внушенията на същия обсебен Николай Стоянов в статия от 25 юни 2014 г., озаглавена “Deloitte, EY и АФА ще оценяват активите и пасивите на КТБ”. Подзаглавието на статията гласи:

“От проверката зависи какви капиталови нужди ще има банката и какви средства ще са необходими за запълване на дупките в балансите й”.

Тоест, дупката е нарисувана като цел още през юни 2014 г., ако не и преди това, и се налага като опорка на обществото чрез медии и като тези на Прокопиев – зловонната пропаганда не може да бъде приписана само на медиите на Пеевски.

Разбира се, трябва само някой да оформи “дупката” с креативно счетоводство и да си сложи подписа под нея. За съжаление на погромаджиите, както видяхме в предните публикации, АФА, Делойт и Ърнст енд Янг отказват да припознаят ангажимента си от лято-есен 2014-а г. като одит или преглед на активи публично – затова се налага и докладите им да останат строго секретни.

“Изчезнали” досиета или “тук има-тук няма”, когато прокуратурата реши

Сюжетът “дупка в КТБ” е пряко свързан и с удивителната измислица за “изчезнали досиета”. На 13.06.2014 г., когато гръмва новината за “убийците на Пеевски” и телевизии предават рейда на офиси на фирми на живо, прокуратурата изземва досиета от кредитполучатели на КТБ без приемо-предавателни протоколи. След началото на твърде специалния надзор в КТБ на 20.06.2014 г., прокуратурата изземва документи от самата КТБ отново без приемо-предавателни протоколи – питайте квесторите защо.

На 11.07.2014 г. БНБ публикува поразително по рода си прессъобщение, с което съобщава за изчезнали досиетата от КТБ като злонамерено обвинява отстранените директори в КТБ за това.

Ключови цитати:

“…Резултатите от прегледа на Корпоративна търговска банка говорят меко казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитнте досиета за кредитен портфейл в размер на 3,5 милиарда лева, от 5,4 милиарда общ кредитен портфейл…”

“В резултата на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможностите да обслужват кредитите си.”

Специалистите в областта на финанси и банково дело биха ви обяснили, че няма как досиета да изчезнат, без да останат следи – най-малкото има информация за тях в дистанционния банков надзор на БНБ, в Имотния регистър, в Търговския регистър и пр. Освен това – запомнете закръглената цифра 3,5 милиарда лева, която фигурира в това прессъобщение, защото ще се върнем на нея след малко.

Релевантно е, също така, да отбележим, че по време на консултациите при тогавашния президент на България Росен Плевнелиев през юли 2014 г., тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров, който е главно действащо лице в погрома над банката, демонстрира изключителен актьорски талант. Както се вижда от прословутите стенограми от президенството, Цацаров твърди:

“Прокуратурата няма нито едно кредитно досие в оригинал и съвсем съзнателно не сме ги иззели. Тоест, пълна спекула е, че кредитните досиета се намират в прокуратурата.”.

По ирония на съдбата и въпреки скеча на Цацаров в президенството, “изчезналите” досиета, с които прокуратурата нямала нищо общо, започват да се появяват в оригинал на най-невероятни места години по-късно.

Част от тях с оригинални подписи и печати се появиха в обвинителния акт по “мегаделото” КТБ през 2017 г. Друга част бяха намерени в нарязано състояние зад Следствието от следователя-бунтар Бойко Атанасов през 2016 г. През 2021 г. от БОЕЦ разкриха, че според свидетели, самият Иван Гешев, наблюдаващия прокурор по “мегаделото” КТБ, е горил документи от банката в двора си.

Анатомия на креативното счетоводство

От докладите на АФА, Ърнст енд Янг и Делойт, както и от договорите им с квесторите, които изтекоха след десетгодишно пазене в дълбока тайна, стана ясно, че тези фирми не са били наети да правят одит или преглед на активи, а да подготвят доклади, които да послужат за изкуственото фалиране на КТБ (виж тук, тук, тук, тук и тук).

Припомням само част от дисклеймъра на Делойт – строго поверителният им доклад не е одит, не е преглед на активи, не изразява мнение, не изразява становище за капиталова адекватност или ликвидност, не може да служи за доказателство пред съд или друга институция:

Още по-притеснително е, че в договора между квесторите и АФА има изключително съмнителна клауза за строга конфиденциалност, от която произтичат твърде много въпроси относно същността на ангажимента на “одиторите”. Каква е тази строго конфиденциална информация, която им е била представена?

“Ние рабираме, че цялата информация, която ще ни бъде предоставена във връзка с ангажимента, е строго конфиденциална и не трябва да бъде оповестявана писмено или устно пред трети страни по никакви причини и под никаква форма, както и че ако оповестяването е наложително, следва първо да бъде получено излрично съгласие на ръководството (квесторите) на Корпоративна търговска банка АД и на Българската народна банка.”.

Освен това, както вече ви разказах, и трите фирми са работили по специфични списъци, подадени от БНБ и квесторите. Да не говорим, че самите вложители в КТБ още през 2015 г. установяват, че методологията на упражнението от лято-есен 2014 г., извършено от “одиторите”, е сменена от Нели Кордовска от БНБ, защото търсената цифра не е била постигната.

Да си измислим отрицателен капитал

На 22 октомври 2014 г. БНБ публикува поредното смайващо прессъобщение, с което дезинформира, че одиторските фирми били констатирали “необходимост” от обезценки в общ размер на 4222 милиона лева. Самите доклади на “одиторите”, обаче, съдържат дислеймъри, че докладите са консултантски – те не съдържат нито мнение, нито препоръки, не са преглед, не са одит. Освен това, БНБ е контролирала методологията и е дала инструкции на фирмите какво и как да постигнат като резултат.

На 6 ноември 2014 г. УС на БНБ отнема лиценза на КТБ на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ или установяването на отрицателен капитал, като публикува още едно удивително прессъобщение.

Къде обаче са доказателствата за отрицателен капитал?

В същото скандално прессъобщение, БНБ цитират “прегледа на активите” на КТБ от Делойт, Ърнст енд Янг и АФА – същият преглед, който нито е одит, нито е преглед на активи, нито разглежда капиталова адекватност, който не гарантира за надеждността на събраната информация и който не може да служи за доказателство в съдебно или друго производство.

Лъжата беше разобличена още тогава, но никой не искаше да чуе

Още след скандалното прессъобщение на БНБ от октомври 2014 г., директорите на КТБ реагират остро, но никой не им обръща внимание, защото опорката за “дупка” е дълбоко насадена.

“Investor” са една от малкото медии, които отразяват протеста им:

Трябва да се каже ясно, че обезценката на активи не е “дупка”, липса или пряка загуба от дейността на банката. Тя е резултат от предположения, че един или друг кредит може да не бъде погасен в бъдеще – напълно или изцяло. Преценката с колко да се обезцени всеки кредит е на квесторите под диктовката на Българска народна банка (БНБ).

Това посочва в съобщение до медиите отстраненото ръководство на Корпоративна търговска банка АД (КТБ), коментирайки доклада за действията на БНБ по казуса с кредитора.

Според отстраненото ръководство цялата общественост целенасочено е била заблуждавана през последната седмица за “дупка” в размер на 4,2 млрд. лв. “Тази цифра не е избрана случайно – като се извади от нея капиталът, който е в размер на 700 млн. лв, се получава нетен отрицателен капитал в размер на 3,5 млрд. лв – това, което Иван Искров обяви още преди 4 месеца“.

Казано на прост език, “дупката”, нарисувана в КТБ, е резултат от креативно счетоводство под диктовката на БНБ. “Одиторите” не са разглеждали качеството на активи в КТБ, а са разработили консервативен, хипотетичен сценарий за невърнати кредити, и то по списък, подаден от БНБ, за чиято достоверност самите “одитори” не гарантират в докладите си. Освен това, както споменах по-горе, цифрата 3,5 милиарда е избрана още преди “одиторите” да започнат изпълнението на ангажимента си. Както обясняват директорите на КТБ, 3,5 милиарда плюс 700 милиона собствен капитал подозрително съвпадат и със “заключенията”, приписани на АФА, Ърнст енд Янг и Делойт за необходимост от обезценка за 4,2 милиарда лева.

Wock-a-Wock или за услужливия черен пиар на една обсебена сврака

Според англоезичните специализирани издания, звукът, който свраките издават в природата, е “wock-a-wock”. По ирония на съдбата, най-мотивираният да пише нелепици за КТБ в отбора на Икономедия е “финансовият журналист” Николай Стоянов, който сам си е избрал хендъл “Svrakata” в социалната мрежа Туитър.

От същата Svraka най-вероятно тръгва опорката за “дупка” в КТБ в публичното пространство, както видяхме по-горе. Добре е, обаче, и да се обърне внимание на някои странни съвпадения, свързани с неговия “wock-a-wock” по онова време.

През септември 2014 г. Николай Стоянов публикува статия, озаглавена “И зейват още дупки”, в която прави умопомрачителни внушения на база на информация, която “излизала на час по лъжичка”. Люботино е откъде излиза тази (дез)информация, след като докладите и заданието на “одиторите” се пазят в пълна тайна? С какво Николай Стоянов е привилегирован да има достъп до тази (дез)информация, след като одиторите са поели ангажимент за строга поверителност? Кой точно я лийква – БНБ или АФА, които изглеждат твърде близки на издателите му – най-малкото се рекламират в “Капитал”?

Още по-интересно е, че след гръмките прессъобщения на БНБ от есента на 2014-а г., Svrakata e първи на амбразурата да разпространява страховитите “заключения” на “одиторите”. На 24 октомври 2014 г. той подема нова “опорка” – тази за “пирамидата”. Въведението на този своеобразен апотеоз на кафявата журналистика е зашеметяващо:

Пропастта Корпоративна търговска банка вече има официални измерения и те са стряскащи. Според оповестените от БНБ резултати от дългоочакваната оценка на активите на затворената преди четири месеца банка ⅔ от тях трябва да се отпишат. Това означава, че Ernst and Young (EY), Deloitte и АФА не само мислят, че огромната част от кредитите няма да бъдат върнати, но и че практически няма да може да бъде събрано заложеното като обезпечение имущество, което да минимализира загубите. И така ще се отвори капиталова дупка от над 4 млрд. лв.

Това напълно обезсмисля всеки опит КТБ да бъде спасена. Частен инвеститор не би дал подобна сума само за да придобие банков лиценз в България заедно с марка със съсипана репутация.

Нека да изборим лъжите само в тези няколко изречения:

1. АФА, Ърнст енд Янг и Делойт не са правили “оценка на активи” – това се вижда ясно от многословните им дисклеймъри
2. Ърнст енд Янг, АФА и Делойт не са изразявали мнение – това също се вижда ясно от многословните им дисклеймъри
3. АФА, Ърнст енд Янг и Делойт не са коментирали капиталова адекватност – тоест, дупките са изцяло във въображението на Стоянов.
4. Да пропагандираш изкуствения фалит на системна банка в качеството на финасов журналист, е меко казано безотговорно.
5. Що се отнася до марка “съсипана репутация”, то тя важи за журналистиката на “Капитал”, особено след разкритията за конкретиката на ангажимента на одиторите.

Вместо заключение

Някои от вас помнят какво се случи след 6.11.2014 г. – БНБ не позволи на акционерите да капитализират КТБ, ВАС се наговори да не допусне нито една жалба срещу незаконното отнемане на лиценза на КТБ, за да не се оспорят злополучните, фалшиментни доклади, комисията “Десислава Атанасова” изпра прогромаджиите, а Иван Гешев кацна на Луната не с дизел, а с фалшиментна експертиза, приписана на Бейкър Тили-Кипър, но подготвена с участието на гореспоменатата АФА.

Кой ще поеме отговорност за разстрела на четвъртата по големина системна банка в България и за укриването на следите на погрома с прокурорски фойерверки и чудовищна медийна дезинформация?

Photo credit: WikiMedia Commons

Още постове свързани с КТБ:

• Три лъжи в едно изречение – как БНБ саботира възстановяването на КТБ от акционерите
• Нови данни за ролята на групата на Пепи Еврото в изкуствения фалит на КТБ
• Ролята на Пепи Еврото в погрома над КТБ
• “Строго конфиденциален” договор за комплот! АФА, квесторите на КТБ и БНБ дължат твърде много отговори за тайните “консултации” от 2014 г.
• “Строго поверително” – анатомията на престъплението на века. Фалшиментните консултации на EY и Deloitte, съучастници на АФА, също светнаха като коледни елхи
• Колко “застраховани” срещу отговорност на основание “измама с цел лична облага” са Валя Йорданова, Рени Йорданова и “одиторската” им фирма “БДО АФА”?
• Между финансовия успех и моралния фалит – около “АФА” мирише все по-лошо
• По стъпките на две фалшификации относно КТБ свързани с “Афа”
• Съдът в Кипър даде ход на дело срещу Иван Гешев на основание “заговор с цел измама”
• Един звучен шамар за Министерство на финансите, който медиите не чуха
• Стартира нова фейсбук група “КТБ – фактите”!
• Интервюто ми за подкаста “Неизвестните известни” с Петър Зашев! КТБ, Страсбург, Интерпол и съветското ноу-хау на прокуратурата
• Валят шамари за Иван Гешев от Интерпол
• Лозан Панов и “смачкването” на делата срещу отнемането на лиценза на КТБ от ВАС
• Николина Ангелкова – участник в мисията по спасяване на Делян Пеевски от санкции в САЩ?
• КОЙ? Николай Стайков и Силвия Великова държат ключ към разгадаването на част от пъзела “КТБ”
• Публикуваните цитати от решението на ICSID недвусмислено показват, че България се е споразумяла със Суверенния фонд на Оман
• Как се пише молба за екстрадиция? Тайният наръчник на българската прокуратура
• Знаете ли какво е екстрадиционно производство? Кратък коментар за незапознати
• Дупки и чували в КТБ?
• Какво се случи през юни 2014 г.? Радосвета Василева продължава да пита Цветан Василев за КТБ
• Митове и легенди за КТБ: Радосвета Василева пита Цветан Василев
• Министерство на финансите или Министерство на истината?